🇧🇷 Бразилия: Детската мечта
ЮЖНА АМЕРИКА
Глава Първа - Бразилия
Преди повече от 15 години мечтаех за тази дърважа. За мен Бразилия бе нещо специално, нещо повече от много други мечти, нещо, което трябваше да направя – това бе моята мисия!
През последните години планирах пътуването си до там, но този преход така и не се осъществи. Страхувах се от това какво ще следва след като постигна тази моя така голяма мечта. Но ето ни сега, покорявайки поредната мечта, пишейки поредния мемоар, оставяйки нещо зад себе си – освен в съзнанието си, така и в живота си.
И така, заедно с двама мои приятели тръгнахме към Бразилия -най-голямата португалоговоряща държава в света и 9-тата по брой на милиардери.
Преди да тръгнете:
Уверете се, че сте си направили нужните имунизации! Те включяат хепатит А, тетенус, дифтерия и жълта треска;
Предварително начертайте план да избегнете Фавелите – гетата в Рио де Жанейро. В блога ни по-долу ще видите подробен план за вашето пътуване;
Обменете около 100-200 евро, за да имате в случай, че се наложи;
Пуснете си роуминг и инсталирайте приложението Uber и WhatsApp, за да наемете такси на ниска цена от летището в случай, че пристигате в късните часове;
Нашите ТОП 10 МЕСТА В БРАЗИЛИЯ ЗА 7 ДНИ
Водопадите “Игуасу” (Iguazu Falls) 🏆
Захарната планина (Sugarloaf Mountain)
Статуята на Христос Спасителя (Christ the Redeemer)
Гледката от Педра до Телеграфо (Pedra do Telegrafo)
Гледката от Педра Бонита (Pedra Bonita)
Плажът в Копакабана (Copacabana Beach)
Стълбите “Селарон” (Escadaria Selarón)
Стадионът “Маракана” (Maracanã Stadium)
Катедралата в Рио де Жанейро (Rio de Janeiro Cathedral)
Плажът в Ипанема (Ipanema Beach)
Всички тях може да намерите в нашите влогове в YouTube канала ни.
А ето и нашето пътуване и полезни съвети:
I
Рио де Жанейро и сбъдването на една моя мечта
Търсихме много различни сайтове (като Google flights, Skyscanner, CheapFlights, Kiwi, и Lastminute, за да намерим най-изгодните билети и така намерихме билет за $700 – двупосочен. Не беше много евтино, но това беше единственият вариант, за да пътуваме с директен полет от летище “Хийтроу” в Лондон.
По време на полета бяхме обгрижвани с няколко вечери и междинни закуски, играехме карти, гледахме филми и разказвахме случки от живота си – беше забавно и времето почти неусетно отлетя.
Така след 11 часа и 30 минути пристигнахме в Рио де Жанейро – градът на моите мечти.
Първи мисли
Пристигайки в Рио де Жанейро не можех да осъзная къде съм и какво точно се случваше, чувстах все едно съм у дома, все едно не постигам това, за което мечтаех толкова дълго, все едно всичко бе пред очите ми, а не го виждах. Сърцето ми не спираше да бие, а умът ми не спираше да мисли – какво ще следва след това, дали ще спра до тук, непродължавайки към всички останали 196 държави, дали ще се откажа и всичко ще остане на заден план. Въпреки че не знаех какво да очаквам и какво ще почувстам, вярвах, че правя правилния ход, а именно не оставайки Рио де Жанейро като последна точка на моите мечти.
Така след пристигането ни се настанихме в предварително нает хотел в Копакабана. Избрахме този квартал поради факта, че има ниско ниво на престъпност и има по-малка вероятност да бъдем ограбени (нещо, което често се случва на туристите в Рио). Бяхме изключително изморени от пътуването и от часовата разлика и така първата ни нощ в Рио бе в хотела в Копакабана.
💡Съвет: Настанете се в безопасните квартали като Копакабана, Ипанема или Фламенго, начертани на картата по- долу.
След като закусахме богата закуска, осигурена от хотела, в който бяхме отседнали, решихме да се отправим към плажа Копакабана, от където да вземем такси, което ще ни закара до статуята. Така на крайбрежната улица намерихме многобройни малки агенции, местни жители с принтирани бележки за статуята, с които можете да започвате вашите преговори на каква цена ще ви закарат.
💡Съвет: Винаги преговаряйте с местните таксиметрови шофьори за цената. В повечето случаи, цената се оказва най-малко 2 пъти по-малка от тази, с която местните започват да предлагат.
Така наехме шофьор, който бе изключително любезен и който ни помогна да си спестим чакане на огромните опашки, тъй като много от местните шофьори там се познават с туроператорите на тези атракциони. Споделяме координатите на този шофьор, тъй като останахме доволени от него. Имайте предвид, че всички шофьори използват WhatsАpp, което ще Ви помогне да се свържете с тях.
Така стигнахме до преградието, от където се влизаше в самия обект. Шофьорът ни посъветва откъде да минем, за да избегнем километричните опашки и така влязахме изключително бързо, пререждайки много от хората…. извиняваме се за което 🙂
Групите се пускат на всеки час, а самият обект е отворен всеки ден от 8 сутринта до 7 вечерта.
💡Съвет: Посещавайте статуята на Христос Спасителя или по обяд, когато времето не е облачно или надвечер, за да видите залеза.
Тъй като това бе моята мечта, нетърпението ми ни обзе и пристигхаме по-рано на обекта – първо, мислейки за километричните опашки, и второ, надявайки се тогава да има много по-малко хора. Въпреки това, заредете се с изключително търпение поради факта, че не само вие искате да видите този обект…туристите са много! Затова една снимка без някой в кадър би ви отнела от 2 до 3 минути.
Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към прострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.
Статуята на Христос Спасителя (на португалски Cristo Redentor), посветена на Исус Христос е сред основните забележителности в Рио де Жанейро, Бразилия.
Висока е 39,6 метра (заедно с 9,5 м. пиедестал), широка е 53 м. и тежи 1000 тона. Изградена е от железобетон и е облицована със стеатит (талкохлорит), устойчив на външни въздействия.
След като малко микробусче ни изкачи до самата статуя вълнението ми се покачи… Качвайки се, видях нещото което не вярвах, че ще видя никога през живота си… Е, сега мога да твърдя, че вече я видях и осъществих една от свойте детски мечти.
🙂 Статуята найстина бе забележителна! 🙂 Вижте видеото по-долу, за да изживеете това, което изживяхме ние:
Гледката от върха бе невероятна… истинска приказка!
Може би ще ви направи впечатление, че на снимката вляво има хеликоптер…да! Хеликоптер!
Това е едно от известните туристически изкушения в Рио де Жанейро. Ние не взехме полет с хеликоптер, но със сигурност, ако имате възможност и време – направете го! Обикновенно хеликоптерите тръгват от SugarLoaf Mountain до статуята на Христос Спасителя, където се приземяват на площадка в подножието на статуята.
Препоръчваме: Да питате шофьора на връщане да Ви спре на хеликоптерната площадака, от където гледката е невероятна. Ето някои снимки от гледките, които се виждат от там.
След така изморителния и вълнуващ ден се отправихме към хотела.
Вечерта се разходихме по крайбрежната ивица на плажа Копакабана. На крайбрежната ивица може да намерите разнообразни заведения, барове и местни жители, продаващи студени напитки, печени ядки, както и художници, рисуващи изключителни картини като тези в снимката вляво и богато разнообразие от сувенири.
След кратка разходка вечеряхме типична бразилска кухня в един от местните ресторанти, където бяхме посетени от група танцьори, играещи капоейра.
Това, което опитахме бе “фейжоада”. Фейжоада е бразилско и португалско ястие. Името идва от feijão, което е фасул на португалски. Представлява яхния с фасул, телешко и свин-ско месо. Приготвя се на слаб огън, бавно, в дебел глинен съд.
Обикновено се сервира с бял ориз като гарнитура. Също така е подходящо с бира, кашаса или кайпи-риня.
II
Полет в небесата
След закуска се отправихме към един от върховете близо до плаж Ипанема – “Педра Бонита”, разположен в Национален парк “Тижука”. Предвижихме се с Uber до там и вървяхме около 15-20 минути до самия връх, където много местни предлагат летене с парапланери и делтапланери.
Малко бях уплашен, тъй като бях единственият от нашата група, който щеше да се спусне с парапланер. Въпреки всичко се престраших и се записах. След като платите таксата около 100 евро, имате инструктаж около 20 минути относно полета и 10 минути симулация как да излетите.
Самите полети се извършват от дървена конструкция, извисена от самия връх, на края на която е пропаст, както може да видите на снимката.
Качвайки се на платформата, имаш чувстото, че се самоубиваш, тъй като разчиташ единствено на вятъра и пилота, към когото си закачен със здрави въжета.
Така бягайки около 2-3 метра на спринт се извисихме над плаж “Ипанема”….
Чувството бе невероятно, неповторимо и запомнящо се. Чувсвах се все едно наистина лятях, чувстах се толкова свободен, както никога досега. Поради тази причина горещо препоръчвам да изпитате това поне 1 път в живота си.
След като кацнете, имате възможност да закупите заснетото видео и снимки от вашия пилот, което е от две различни камери монтирани на различни места, една от които вдясно на делтапанера и една – отпред.
Имате възможност да сложате видеата и снимките си на флашка или диск по избор, които могат да се закупят на място. Имайте предвид, че цената, която плащате за полета включва само видеото, заснето само от една от камерите.
💡Съвет: Ако носите GoPro камера във вас, използвайте я по време на полета, тъй като няма да се налага да плащате за допълнително видео и снимки.
Така след като сложиха едното видео на картата памет, която им дадох, пожелах другото видео да ми се сложи на диск понеже нямах място в самата флашка. Впоследсвтие се оказа, че цената на второто видео се покачи повече от предварително договорената сума. Така реших, да не го платя и да остана само с това което имах на флашката. Тръгвайки от седянката, на която жената и пилота качваха видеата на всички пилоти и ко-пилоти, моят пилот ми подаде дискът и ми каза заповядай безплатно! Зарадвах се много, но в същото време изпитах огорчение, тъй като знаех че всичко това е само и само да вземат повече пари на туристите – което си бе чист обир!
За да придобиете представа какво представлява полетът, хвърлете поглед към видеото тук:
След като се върнах обратно при приятелите си на върха на планината с осигурен транспорт от фирмата, с която летях, се запътихме към известната туристическа планина Sugarloaf – наричат я „Захарна планина“ и в нея се намират едни от най-скъпите хотели в Рио де Жанейро.
Отново използвахме Uber, за да се предвижим до “Захарната планина”. Изкчването до самата планина е разделено на 2 части. Първата е до едно от по-ниските скални образования, а втората част на “Захарната планина” ще видите зад мен на снимката вдясно.
💡Съвет: Посетете “Захарната планина”, когато слънцето залязва, тъй като гледката е излючително красива в тази част на деня.
След като се изкачите на самата планина ще бъдете очаровани! Гледката е невероятна, слънчевите лъчи пробиваха планината и се отразяваха в мачтите на яхтите в окена. Повече от 1 час не спирах да мечтая, гледайки тази гледка…
Така нашият ден приключи на самияа връх….
Тъй като бяхме изключително впечатлени оставихме нашия коментар в книгата за гости…
III
Какво друго видяхме в Рио Де Жанейро?
Плажът в Копакабана
На следващата сутрин решихме да починем, като отидохме на плажа в квартала, в който бяхме отседнали – Копакабана. Плажната ивица бе огромна, по нея се разхождаха различни видове търговци, опитвайки се да ти продадат хавлии, очила, храна и още десетки различни неща.
Плажът се простира от Posto Dois (Наблюдателна кула на Бреговата охрана) до Posto Seis (Наблюдателна кула на Бреговата охрана). Любопитен е фактът, че наблюдателната кула на бреговата охрана Posto Seis така и не съществува и до ден днешен.
Така след като си починахме на плажа, се запътихме към стадиона “Маракана”.
Eщадио де Маракана (официалното му име е Ещадио Жорналиста Марио Фильо, на португалски: Estádio do Maracanã), или само „Маракана“, е футболен стадион в Рио де Жанейро, Бразилия. Собственост е на държавното управление. Маракана е името на квартала, в който се намира стадионът. При създаването си е бил с внушителния капацитет от 210,000 места – най-големият в света. Никога не е изпълван до краен предел, но на финал между Бразилия и Уругвай на 16 юли 1950 г. все пак е поставен рекорд за посещаемост на футболен мач в историята от 199 854 зрители.
За съжаление нямахме възможност да влезем на стадиона, тъй като бе затворен, но видяхме внушителния му размер отвън.
💡Съвет: Проверете предварително дали стадиона е отворен през тази част на годината, в която мислите да посетите Рио де Жанейро.
Стълбището Селарон
След неуспеха на стадиона се запътихме към следващата ни дестинация – стълбището Селарон. Това е най-известната улица в Рио де Жанейро. Стълбището има 250 стъпала, покрити с разноцетни плочки от цял свят. Тъй като автор на проекта е чилийският художник Хорхе Селарон, стълбището се нарича Селарон. През 1990 г. Селарон започва да освежава занемареното стълбище, което се намира пред къщата му. В началото Селарон иска да създаде произведение на изкуството в чест на бразилския народ, като изпозлва плочки с цветовете на бразилското знаме. В един момент стълбището набира все повече и повече популярност и до ден днешен това остава най-цветното стълбище с невороятна лична история в Бразилия.
В края на деня посетихме катедралата в Рио де Жанейро – истинска красота!
Катедралата в Рио де Жанейро
В катедралата Метрополитън на Свети Себастиан е седалището на Римокатолическата архиепископа на Сао Себастиа до Рио де Жанейро. Катедралата е седалище на митро-политските архиепископи на град Рио де Жанейро. Църквата е посветена на Свети Себастиан, покровителят на Рио де Жанейро.
Препоръчвам да посетите катедралата дори на тези от Вас, които не са религиозни.
Така завършихме ден 4-ти с едно крайбрежно барче в Рио де Жанейро, където послушахме разнообразие от португалска музика и изпихме няколко коктейла.
Педра до Телеграфо (Pedra do Telegrafo)
През последния ни ден за разходки из Рио се запътихме към една от най-известните скали в Бразилия – Педра до Телеграфо. Известна е с това, че създава илюзията, че висите от скала, под която няма нищо. Истината обаче е, че под нея има камани и е съвсем безопасна.
До нея може да отидете с автобус от Рио де Жанейро и да направите около 40 минути преход до самата скала, която се намира на отвесен хълм.
💡Съвет: Пътувайте до Педра до Телеграфо с Uber или местен шофьор, за да Ви изкачи най-високо до хълма!
Съвет като този ще Ви спести най-малко един час в лутане и търсене на скалата. Местният шофьор, който ни закара знаеше абсолютно всичко и ни закара до доста върхова точка с колата си. Ако не знаехме, че може да се стигне с кола до толкова далече, то щяхме да вървим поне час повече. Затова Ви препоръчвме да наемете местен шофьор.
След като се изкачите, няма да съжалавате! Гледаката е повече от прекрасна!
На следващия ден поехме към летището рано сутрин, за да се отправим към едно малко и спретнато градче Фоз до Игуасу (Foz do Iguacu).
III
Приказката "Игуасу"
След като прелетяхме част от Бразилия от Рио де Жанейро до Фоз де Игуасу се настанихме в местен хотел. Шофьорът, който беше включен към цената на хотела да ни превози от летището до хотела ни предложи разнообразни еднодневни екскурзии.
Понеже пристигнахме следобед и нямахме много време за забележителности решихме да посетим един от местните ресторанти в Фоз до Игуасу, където имахме възможност да видим шоуто – Refain Churrascaria Show.
Ресторантът бе на блок маса и бе отрупан от разнообразие от бразилски, испански, уругвайски и парагвайски ястия. Когато закупите своя билет за шоуто, имате възможност да се нахраните обилно в ресторанта. Напитките се плащат отделно.
Шоуто бе фантастично, видяхме почти всички традиционни танци в Южна Америка. Горещо ви го препоръчваме, за да усетите духа на различните култури. Шоуто продължава около час и половина, така че организирайте времето си добре!
Всички шоута може да видите в края на последващото видео:
Така най-важният ден настъпи – Водопадите Игуасу – моето най-любимо място в Бразилия!
Водопадите Игуасу
Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената тупи или гуа-рани. Със своята големина (от 500 до 6500 m³/s) той е 2 пъти по-пълноводен от Ниагара.
Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина (80%) и Бразилия (20%) и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Паранам, непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Дяволското гърло“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света.
Съвет: Вземете си водоустойчива раница, дрехи и обувки!
Не оцелихме хубаво време, когато бяхме на водопадите, но гледката, която се разкриваше пред нас беше зашеметяваща. Не бях виждал толкова много водопади на едно място. След като посетихме “Дяволското гърло”, което бе в центъра на водопадите, се отправихме към лодката да видим водопадите отблизо. Тази екстра влиза в цената на билета, който закупихме.
💡Съвет: При закупуване на билет за водопадите, уверете се, че включва разходка с лодка до самите водопади.
Малко преди да се качим на лодката, гидът ни предложи, че може да ни прехвърли от другата страна на водопадите от Аржентинската граница за скромна сума, но поради факта, че времето беше изключително лошо се отказахме от тази екстра, но Ви препоръчваме да се възползвате, ако имате възможност. Така се запътихме към водопадите. По време на плаването не спирахме да гледаме втренчени във водопадите – беше истинска приказка! Размерите им бяха внушителни, а водата сякаш нямаше край. Капитанът мина през няколко от водопадите да “вземем душ”… бяхме мокри от глава до пети. В същото време обазе бяхме заредени с положителна енергия и ентусиазъм, че правим това поне веднъж в живота си.
След като нашето приключение приключи, се запътихме обратно към хотела, преоблякахме се и започнахме да разглеждаме градчето “Игуасу”. Там видяхме Будисткия храм и джамията.
И така последният ден в Бразилия бе носталгичен. Когато си тръгвахме, още не можех да повярвам, че съм изпълнил една от своите детски мечти. Да мечтаеш е най-голямото щастие на света в моите очи, но още по-голямо щастие, е когато това стане реалност.
Нарамвайки раниците на гърба потеглихме към следващата ни дестинация – Перу!
