🇲🇦 Мароко: Светът на Берберите
АФРИКА
Глава Първа - Мароко
Горещо слънце, което прежуря и под най-дебелата сянка на величествено разперилите дълги клони палмови дървета. Нацепена земя, прашни улици, зноен въздух…
Декември и януари са „най-студените“ месеци от годината, в които температурите падат до 19 С, докато в най-горещите месеци – юни и юли, те достигат до 45 С. Независимо от тежестта на вечно сухото лято, Мароко остава желана туристическа дестинация за десетки хиляди туристи като причините за това са много, но една от най-съществените се крие в магията, наречена Сахара.
Преди да тръгнете:
Ако носите дрон, имайте предвид, че на летището в столицата Рабат го конфискуват и го връщат, когато си тръгвате от държавата. За да Ви позволят да го ползвате, е необходимо преди това да поискате позволение от правителството и да попълните определени документи.;
Разполагайте с повече пари в наличност. Ако ползвате кола под наем, имайте предид, че ще Ви замразят около 2600 лв. във формата на депозит и че няма да Ви ги отключат, докато не върнете колата в състоянието, в което сте я взели. Самото й ползване е евтино – около 367 лв. на седмица. В зависимост от магистралите, по които ще пътувате, трябва да отделите между 10 и 30 дирхама за всяка. Освен тях, местата за паркиране също се заплащат срещу минимална сума.
Основният говорим език на мароканците е френският, така че се заредете с търпение, ако разчитате предимно на английския.;
Роумингът е много скъп – 6 паунда или 13 лева за 100 МВ. Избягвайте ползването му. По-добре вземете карта на техен мобилен оператор, тогава мобилният интернет ще Ви излезе сравнително по-евтино.;
Пазете се от така наречените „Местни гидове“, които искат да Ви покажат пътя до хотела, до паркинга или до мястото, което търсите, защото след това няма да Ви оставят, докато не изпросят от Вас възможно повече пари.
Нашите ТОП 10 МЕСТА В МАРОКО ЗА 15 ДНИ!
Пустинята Сахара (Sahara desert); 🏆
Водопадът Де’акчор (Les cascades d`Akchour);
Каньонът Тодра (Gorges Toudra);
Аид Бен Хаду (Ait Benhaddou);
Джамия „Хасан II“ (Hassan II Mosque) ;
Шефшауен (Chefchaouen);
Ботаническата градина Мажорел (Le Jardin Majorelle);
Площад „Джамаа Ел Фна“ (Jemaa el-Fnaa);
Тинджир (Tindhir);
Музей Ислямски Колеж Бен Юсеф Мадраса (Islamic College Ben Youssef Madrosa).
Всички тях може да намерите в нашите влогове в YouTube канала ни.
I
Шефшауен (Chefchaouen)
Чудно местенце е Шефшауен. Той е първият град, който посетихме, след кацането ни в столицата Рабат. Представете си улици и къщи, обагрени до една във всички нюанси на небесния и на морския цвят. Синьото е символ на комуникацията, на искреността и на духовността, на чистотата и на спокойствието, на истината и на сдържаността. Като лабиринт от бавно течащи реки, вливащи се една в друга, са прекрасните и на пръв поглед еднакви улици на града. Синьото е още и цвета на вдъхновението. Вдъхновение са получили и жените, жители на града, които едва преди двадесет години решават да го боядисат в синьо и тяхната идея се превръща в традиция, която се изпълнява до ден днешен три пъти в годината. Всичко се прави на ръка и се работи през нощта. На следващия ден има една единствена останала диря, и тя е носещата се във въздуха тежка миризма на боя. Не е ясна причината за синия облик на нестандартния град – някои смятат, че той е духовен цвят за някои вярващи религии, според други, той изразява признателност към природата и планинските води, които облагородяват живота в градчето, а трети мислят, че синьото отблъсква комарите.
Прекрасен е най-синият град в света – Шефшауен.
💡Съвет: За обиколка на града Ви е достатъчен един ден. В повечето заведения се предлагат разнообразни таджини, които са техни типични храни, със специфични подправки, някои от които доста лютиви. С всяка поръчка се сервират безплатно хляб и маслини. Храната е сравнително евтина за 115 дирхама или за 20 паунда можете да се нахраните спокойно двама човека като заложите на салата, две основни ястия и две напитки.
II
Водопад Де'акчор (Les cascades d'Akchour)
В близост до Шефшауен се намира водопад Де’акчор. Райско място, извън всички измерения на забързания, технологичен и роботизиран живот на милиони хора. Там някъде в дълбините на природата, до тясна планинска пътечка, извиваща се по не чак толкова стръмни склонове, се спуска с не чак толкова голяма сила вода. Интересното е че по течението й и от двете й страни, местните хора са си направили лагери. Някъде могат да се видят палатки, другаде барбекюта, на които се приготвят местни храни. Някои са превърнали част от местенцата в пазари и продават сувенири, другаде се виждат столове и маси, поставени в и около водата, където можеш да поседнеш, за да отдъхнеш, да си потопиш уморените от дългите походи крака в студената вода и под пръските на водопадите да изпиеш горещ чай със силен аромат на мента, която се отглежда наоколо. Чувството е невероятно. Две са основните пикови точки по течението на водата, намиращи се точно на места, където земята е скосена, така че се образуват два прекрасни водопада. Този, който се намира на по-ниското място е по-малък, затова му казват „Petit D`eau“ – от френски буквално се превежда „малка вода“. Стига се до него след два часа нормално темпо на вървене, докато по-големият е на още толкова път по-нависоко… внушителен е.
💡Съвет: Отделете около осем часа, за да имате достатъчно време да видите двата водопада и да им се насладите.
III
Казабланка (Casablanca)
В началото територията на града е била населявана от берберски племена, по-късно арабите навлизат и го нападат, вследствие на което настъпват промени. Тъй като пристанището му е голямо още от онези времена, постепенно то става укритие за много пирати, докато португалците не опустошават целия град и по-късно самите те не го възстановяват. На по-късен етап голямо земетресение ги прогонва и разрушава част от постройките му. Днес Казабланка се населява отнова от бербери.
Най-големият и с космополитен облик град в Мароко е Казабланка. Преводът на името му е „бяла къща“ и още по-популярен в наши дни го правят песента на Джесика Джей – „Казабланка“ и култовия филм „Казабланка“ на Хъмфри Богард.
💡Съвет: Трафикът е неприятен, шофира се трудно, в непрекъснато напрежение, заради безпорядъка на пътя, причинен от различните видове превозни средства и пешеходци. Където и да паркирате, ще Ви поискат поне 10 дирхама, независимо в какъв час сте пристигнали, за колко време ще останете и дали мястото е синя зона.
Вълните от Атлантическият океан се разбиват не само в километричните плажни ивици на града, но и във външните стени на втората най-голяма джамия в света „Хасан II“. Тя носи името на бившия марокански крал и е построена в чест на 60-тата му годишнина. Няма друг религиозен храм, чието минаре да е по-високо, което го прави джамия първенец по височина в целия свят.
💡Съвет: Ако посещавате джамията, имайте предвид, че жените трябва да бъдат облечени или покрити, така че да не им се виждат раменете и коленете. Правенето на снимки е позволено, но заснемането на видеа е забранено. Проверете предварително работното време за посещения на джамията, защото те са на определени часове и не може да се влиза свободно.
По плажните ивици на града има много хора, които се разхождат, младежи, които играят футбол и по-малки деца, които разхождат коне по пясъка, дърпайки ги с въжета и предлагат на туристите да си направят атрактивни снимки с животното на фона на Атлантическия океан срещу известна сума пари.
Препълнен и оживен е централния площад на града – „Мохамед V“. Тълпи преминават, някои от тях се спират да погледат местни артисти, които демонстрират бойни изкуства или скечове. Някои от мароканците бутат колички, които са пълни с типични техни екзотични плодове като „Кактусовите смокини“ например, за да ги продават на туристите за стотинки.
💡Съвет: Заведенията по площада са евтини – можете да се нахраните спокойно за 10 евро.
IV
Сахара (Sahara)
Местни агенции предлагат организирани тридневни екскурзии, които не са скъпи. Те са до пустинята и са в определени дни и часове. По пътя се посещават интересни места и забележителности, както природни, така и културни.
💡Съвет: Ако ползавате местна екскурзия, проверете предварително дните, датите и часовете, в които ги има, защото не се организират всеки ден. Екскурзията струва 90 евро.
Дестинациите по пътя са – Аид Бен Хаду, Тинджир, Проломът Тодра и Мерзуга:
Аид Бен Хаду е приказен град, наподобяващ старовременна крепост, построен изцяло от кал. Намира се насред нищото, встрани от главния транспортен път. Около него няма друго, освен напукана от сухота кафеникаво-жълта земя. Минавайки през портите, се открива тесен път, извиващ се нагоре, измежду калните и прашни къщурки. В повечето от тях са се настанали бербери, които или продават шалчета, дрехи и сувенири, или показват интересни техники за рисуване. Мнозина си представят, че такива места са съществували преди много, много време и когато ги виждат по филмите са с идеята, че те не са истински, но в действителност се оказва точно обратното… Гордост за всички мароканци е че Аид Бен Хаду се е превърнал в снимачна площадка на десетки световноизвестни филми като „Игра на тронове“, „Гладиатор“ и „Принцът на Персия“.;
Към момента в този град не живеят хора. Той се посещава като забележителност от десетки хиляди туристи. Местните печелят добре от търговията, която извършват, благодарение на развилият се с времето туризъм. Шокиращ и много интересен факт е че на километри от този град се намира друг подобен такъв, наречен Тинджир, в който си живее солидно население. Берберите развиват семейни занаяти и си помагат едни на други, за да оцеляват по-добре. Къщите им отвътре представляват огромни стаи, които са празни. Те спят, седят и се хранят на земята, която в повечето случаи е покрита с килими, които жените им тъкат дни наред, седмици, месеци… Когато в градчето има нещо важно за обсъждане, жителите се събират на централно място, което е тесен и пуст „площад“ и разговарят. Всичко в града е кал, киреч, пясък и прах. Децата бягат боси по улиците.
Каньонът Тодра се намира в източната част на Атласките планини в Мароко, в близост до град Тинерхир, където реките Тодра и Дадес са издълбали тесен каньон. В продължение на около 600 метра стените му се доближават на разстояние 10 метра една от друга, а отвесните стени се издигат до 160 м.;
Мерзуга е малко селце, което е известно с това, че е разположено в непосредствена близост до пустинята.;
Сахара – В началото на пустинята, берберите са подготвили десетки камили, които чакат своите ездачи. Животните са вързани едно за друго и почиват спокойно, присвили крака на земята. В този момент те сякаш знаят, че това са последните им мигове отдих и че трябва максимално да им се насладят, преди да поемат на уморително и дълго пътуване. Неописуемо е изживяването да яздиш камила сред необятните златни пясъци на Сахара. Времето сякаш спира и чувстваш магия, която преминава през тялото ти и завладява съзнанието ти. Като парченце злато, което пада бавно и се скрива сред купчини от лъщящи съкровища е слънцето, когато залязва. Същото това парченце злато се показва и се издига бавно от тъмните купища пясък, наподобяващи тъмни купища съкровища, е слънцето, когато изгрява. Залезът и изгревът в пустинята са вълшебна и незабравима тръпка за всеки ценител на романтиката и тишината. Навътре в пустинята има палатков берберски лагер, в който се предлагат горещ ментов чай, охлаждащ тялото, печени фъстъци за разяждане и подсилване на апетита, както и вкусна мароканска вечеря. Местните отлично са се погрижили и за забавната част на вечерта като са организирали участието на оркестър, свирещ прекрасни марокански ритми на уникални удърни инструменти и пеещ бодро типични техни песни. Хората танцуват, скачат на въже, минават под него и се смеят около голям лагерен огън, който разчупва пламъците си в приятно създалата се атмосфера, показвайки различни горещи форми и разгарящ се с все по-голяма страст и сила, сякаш заразен от музиката. Почитателите на пътуванията, които носят по-скоро авантюристини сърца и които обичат да преживяват нестандартното, избират да пренощуват под откритото небе. Непосредствено преди за заспят, докато лежат върху дълбоките пясъци на Сахара, те пълноценно могат да изпитат удоволствие и душевна хармония със самите себе си от моментите, в които наблюдават звездния небосвод, Млечния път и падащите звезди…
💡Съвет: Пригответе се за 40 минутно яздене на камили в посока, по време на което се препоръчва носене на дълги панталони, тъй като кожата Ви може да получи обрив от допира с камилата. Носете слънцезащитен крем – висок фактор, вода и дебели дрехи за вечерта, които може да не се наложи да облечете, тъй като това зависи от времето, в което сте решили да ходите и от късмета, който имате.
V
Маракеш (Marrakesh)
Един от най-големите градове в Мароко и бивша негова столица е Маракеш. Основата част от населението му са бербери. В него има много и евтини хотели с вътрешни басейни, студиа за масажи и красиви открити ресторанти със свежи градини.
💡Съвет: Разстоянието във време от Медоуза до Маракеш е 5 часа. Правете сделки, с хората, които пазят колата Ви, за да дадете по-малко пари.
Предпочитана дестинация в Маракеш е „Ботаническата градина Мажорел“. Създателят й е Жак Мажорел, чието име тя носи. Години по-късно е купена и стопанисвана от известния Ив Сен Лоран. В нея живеят прекрасни растения, които са като оазис сред иначе прашния Маракеш. Тази градина разполага с най-голямата колекция от пустинни растения. Тя може да се похвали с над 17 000 хиляди различни представители на флората, които виреят само в безпощадните условия на пустините. В градините се намират още изследователски център, лаборатории, библиотека и експозиция с хербарий.;
Друга културна и историческа забележителност е „Музей Ислямски Колеж Бен Юсеф Мадраса“, която изразява най-ярката колекция от арабския свят. Кръстена е на един от най-известните султани на Мароко от началото на 12-ти век. Арабските декорации и форми варират от надписи и рисунки, до огромни арки, сводове и колони. Огромния открит двор позволява на слънцето да озари тези прекрасни произведения, придавайки им магически вид и форма. Преди време е било училище. Това е най-голямата мадраса в цялото Мароко. Побирала е до 900 ученици и е разширила значително влиянието и територията на града. Днес тя не е действаща институция.;
Безспорно площад „Джамаа Ел Фна“ остана задължителна дестинация, която привлича със своята атрактивност и наситеност на мароканската култура. На големият площад има дресьори, които се разхождат с маймунки и предлагат снимки, по-безстрашните от тях свирят мелодии на животозастрашаващи кобри и от време на време ги затварят в плетени кутии. Огромни сергии претрупани с плодове, чиито продавачи предлагат прясно изцеден сок. Богато разнообразие на ароматни подправки. Голяма част от търговците предлагат шафран, който е изключително скъпа подправка, поради факта, че земите на Мароко са естествената му среда, което го прави истински и много ценен. Жени се разхождат и предлагат на туристките да им изрисуват ръщете с къна. Продават се типични за държавата сувенири като таджинчета, обагрени в различни цветове, лампата на Аладин от приказките за „1001 нощ“, магнити с известни забележителности и много други.
💡Съвет: За да обходите целия площад, ще Ви е необходим около час.
💡Самолетна компания “RayanAir” не позволява пренасянето на животни, с изключение на тези, които придружават хора със специални нужди.
Мароко е прекрасна държава, която си заслужава да бъде посетена. Всеки би открил по нещо специално за себе си от изживяванията там. Надяваме се, че сме успели да Ви докоснем и заразим с нашите!